Title Спасението на моряка Николай Димитров -едно съвременно чудо на св. Николай Мирликийски.pdf ✅

ПРАВОСЛАВНО СЛОВО No 1-2/2008 41 Ты еси Бог творяй чудеса (Пс.76:15) Спасението на моряка Николай Димитров - едно съвременно чудо на св. Николай Мирликийски "Буря от недоумение смущава ума ми: как достойно да възпея чудесата ти? Тях никой, ако поиска да ги изкаже дори с много езици, не може да ги изброи. Но Богу, Който тъй дивно се прослави в тебе, ние пеем дързновено: Алилуия." Aкamucm към св. Николай, кондак 4 Н а 30 април 2008 г. група христия- ни от Българската Старостилна Православна Църква се отправи на поклон- ническо пътуване към град Бари, Италия, където се пазят мощит е на св.Николай Мирликийски. С тя х беше и един човек, който имаше особена причина да се поклони и да благодари на Чудотвореца - морякът Николай Димитров, единственият оцелял от трагичното крушение на кораба „Ванеса" на 3 януари същата година в Азовско море. Неговата история е едно съвременно чудо - пример 3а всемогъщото застъпничество на великия Божий угодник, бърз помощник в беда и верен защитник на всички, които го призовават. Това е история на любовта - Божията любов към нас и любовта ни един към друг, която трябва да е нейно отображе- ние. Любовта, която възкресява и спасява. Четиридесет и петгодишният Николай Димитров е завършил Средно специално во- енно училище по морски и океански риболов и Институт а по международен туризъм в Бургас. От двадесет и пе т години плава на различни кораби под наш и под чужд флаг. На българския кораб „Ванеса" той е вахтен механик. На 2 януари 2008 г. натовареният с метал кораб напуска украинското прис- танище Бердянск и се отправя към Бургас. Прогнозата е 3а влошаване на времето, но това, което се случва, надминава всички очаквания. Към 21,30 часа вечерта, когато корабът е само на час от завета и безопас- ностт а на Керченския пролив, се разразява страшна буря. Температурата пада ниско под нулата, вълнението е 10 бала, вятърът -със скорост 25-30 м/сек. В плиткото Азовско море щормът е особено опасен, там3а крат- ко време се завихрят високи и силни вълни. Една такава вълна в 23,30 ч. откъсва левия фалшборд (30-тонен лист метал с дължина 60 м), все едно че къса лист хартия. Бурно- то вълнение отнася отдушните тръби на втория и третия баластен танк и в тях нахлува вода. Близо два часа моряците я изпомпват, но не могат да преодолеят напора й и кора- бът започва опасно да се накланя. Към 1,30 ч през нощта капитанът Мирослав Димит- ров дава заповед 3а евакуация. На борда са десет български матроси и един украински лоцман. Изваден е спасителният плот, но за да отплава той с хора в бушуващото море, нужно е корабът със специална маневра да гозаслони от прииждащите вълни. Няколко души трябва да останат на борда, 3а да я извършат, рискувайки собственото си оце- ляване. Капитанът има право да ги посочи, а на кораба заповедите му винаги се изпъл- няват безпрекословно. Но той се обръща към всеки от тримат а най-старши след него с въпроса: „Оставаш ли?" И тримата без колебание отговарят утвърдително - с ясното съзнание, че това най-вероятно ще им струва живота. Всичко това очевидно е Божий промисъл, 3а да се види личната го- товнос т на тия хора, готови не по заповед, а по своя воля да се жертвуват 3а другите - да проявят на дело оная висша добродетел,


4 4 ПРАВОСЛАВНО СЛОВО No 1-2 / 2008 Мястото, където потъва „Ванеса", та- мошните рибари наричат Свърталището на Седемте вятъра. То се намира на грани- цата между Азовско море и Керченския про- лив, и не един кораб е изпитвал трудности там. Местните хора твърдят, че когато Седемте вятъра се разфучат, над морето се извисява огромна фигура на сатаната. През ноември 2007 г. та м потъват четири кораба, други няколко едва се отървават от гибел с тежки аварии. По време на тога- вашната буря руски матрос Заснема с мобилен телефон очертанията на зловеща фигура в небето. Украинска- та телевизия „Новий канал" излъчва този заснет от него клип. Руснакът дава кадри- те и на българския си колега Адриян Христов от Бургас. Брат му Иван споделя пред в."Експрес": „Когато гледах клипчето, ми се доповръща и ми стана много неприятно. Вижда се всичко - истински дявол с нос, очи, черен. По- казвах го на компютърни специалисти, 3а да разберем дали не е монтаж, но ми казаха, че не е". Иван Христов, който съ що е моряк, бил включен в екипажа на „Ва- неса" 3а фаталния рейс. Броени дни преди отплаването обаче той се разболява и брат му Адриан го замества. Така сатанинското изображение попада на борда. Николай също го е виждал и дори при спомена 3а това кожата му настръхва. Той обаче е държал до сърцето си светия лик на Мирликий- ския Чудотворец - иконичката, която 3а негово удивление изобщо не е пострадала от водата. Тя е рисувана с маслени бои и покрита с поизтрит от времето обков. Съвсем обикновена наглед, тая икона има чудна история, в която важни исторически събития и човешки съдби се сплитат като в съвременно житие. Иконата на св. Николай идва у нас през една бурна нощ на 1919 г. с руския царски офи- цер Николай Валентинович Станиславски. Подарена му е от неговия кръстник и той Иконичката съпътствала не се разделя с нея от дете. Както мнозина други, Станиславски и съпругата му Елена Антоновна бягат от родината си след болшевишкия преврат. Тежкото и опасно пътуване с гемия през Черно море се оказва фатално 3а очакваната им рожба - Елена помята и повече не може да има деца. Два- мата се установяват в Бургас и през 1943 г. осиновяват майката на Николай - тогава още малко детенце, спасявайки живота й. Това става при особено драматични об- стоятелства. Истинският дядо на моряка е партизанин в отряд „Народен юмрук", а баба му - ятачка. При една акция отрядът е разбит и в издирване на пръсналите се партизани жандармеристи нахлуват в дома им. И поне- же нито боят, нито запла- хите помагат, капитанът разстрелва пред очите на нещастната жена две от седемте й деца - най-малко- то и най-голямото, заплаш- вайки да ги избие всичките в същия ред. Следващата е майката на Николай. Тук обаче се намесва руският емигрант, който подкупва офицера с пари и успява да вземе едва проходилото момиченце и да го осинови. Николай е кръстен на руския си дядо и отгледан от него и жена му. До 9-годишната му възраст в дома им се говори само на руски език, благодарение на което той го владее отлично. Освен езика и досега с голямата руска литература, та м момчето вдъхва аромата на онова поколение вярващи благо- родни хора, което червената чума трябваше да изличи. Сред най-близките приятели на дядо му е Петя (Пьотър) Дяконов, свеще- никът на полка. Те се събират винаги по празници и малкият Николай е с тях. „Това бяха хора със съвсем друго излъчване - спомня си сега. - Много възвишени, великодушни и същевременно с един вътрешен заряд, кой- то ги държеше една педя над земята при всички обстоятелства. Хора на мъжката дума, хора на честта, които продължаваха на св. Николай, моряка в бурята